"По принцип разказът не е моята стихия, а когато ме карат да разправям спомени, те текат трудно, оскъдно. Но щом съм на път, ме връхлитат, завладяват ме и съм готова да се впусна насреща им с разтворена душа. Дума, картина, мисъл, всичко може да разгъне верижната реакция на моите спомени, когато се движа, с превишена скорост може би, по земя, небе и вода из огромното кълбо".
Така звучи гласът на Багряна, докато лети към най-далечната точка, която ще посети - Рио де Жанейро, за да разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот.
В това вълнуващо пътуване влюбената в света, хората, изкуството и поезията Лиза, както е наричана от близките си, споделя откровено и без задръжки за големите срещи и любови, белязали житейския й път и дръзката й поезия, като не спестява нито шеметните изживявания, нито тежките удари, които съдбата й изпраща. Там са образите на съпруга й Иван Шапкарев, на големите й любови Боян Пенев, Изидор Цанкар, Матвей Вълев, Александър Ликов, на личности, определили професионалния й път - Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе.
На фона на Белград, Париж, Рио де Жанейро, Белу Оризонте, Лиза прелиства страниците, на които са изписани спомените и животът й, през 1960 година, а в думите й тупти любовта, мъката, вината и неотменно жаждата за живот, разказва Боряна Дукова.
Тя е испанист и преводач. Автор е на романите "Кървава малага", "Опасна монета" и "Разкаянието на Диего" (първа награда за криминална книга "Атанас Мандаджиев",за 2015 г.). През 2014 г. гостува на испанския фестивал за криминална литература "Семана негра" в Хихон, където представя българския черен роман от последните двайсет години. Участва дейно в първия уикенд, посветен на литературата за престъпления "София ноар" (2016). "Лиза. Пътуване с Багряна" идва след "Извън редовете", в който Дукова разказа за мистериозната съдба на Яна Язова.
