През декември се очаква да излезе книгата му "Заветното заклинание", с която ще завърши фантастичната поредица "Софийски магьосници". През 2017 година е премиерата на първата книга, която среща читателите с младия магьосник Бриян и неподозирания вълшебен свят на София. След успеха на първата част, приключенията на Бриян се разгръщат в още две книги - "В сърцето на Странджа" и "Вещиците от Витоша".
Пред БТА Мартин Колев разказа как се е развила идеята на поредицата през годините, какво може да се очаква от последната книга от четирилогията, каква е ролята на фолклора за сюжета и какво го е провокирало да избере докторантурата, върху която работи в момента.
- Как се появи идеята за "Софийски магьосници"?
Мартин Колев: Ако трябва да съм честен, не помня как точно дойде идеята, защото те са много идеи, които се преплитат. Главното нещо, което си спомням, е едно пътуване с трамвай по време на най-големия следработен трафик в центъра на София. В трамвая беше много досадно, мръсно, той не се движеше. Но имаше много красив залез и аз тогава си представих, понеже бяхме до Петте кьошета, как някой слиза от трамвая и тръгва на някъде, където му се случва нещо по-вълнуващо от това да седи и да чака трафика. Това може би беше главната идея.
Това всъщност е преплетено с една цел, която имах още от преди това - да създам история, която да бъде вълшебна и вълнуваща като историите, които много харесвах като малък, но за разлика от тях да се развива тук, а не някъде далеч. Винаги по някакъв начин ми беше мъчно, че няма такива истории.
- Очаквал ли сте книгите да предизвикат такъв интерес сред читателите?
М. Колев: Не. Всъщност първоначално нямаше идеи за книги, беше си само една и не бяхме сигурни дали ще бъде особено успешна. Беше голяма изненада - както за мен, така и за Христо Блажев, отговорният редактор на поредицата, който всъщност ме откри, както и за другите хора от издателството. Защото си беше риск. Нямаше тогава толкова българско градско фентъзи или изобщо българско фентъзи, сега има повече.
Книгата излезе. Имаше премиера, на която дойдоха много хора. Ние мислехме, че мястото ще ги събере, а бяха повече от 100 и не ги събра. След това, за няколко дни, първият тираж свърши и трябваше да се пуска допечатка. Тогава ми казаха, че мога да мисля за продължение. За това аз си мислех, докато пишех първата, но не очаквах, че наистина може да се стигне дотам.
- А как се промени сюжетът от първоначалната Ви идея през годините? И как се променихте Вие като автор?
М. Колев: Първоначалната идея се променяше много често в процеса на писане и изобщо в развитието на поредицата. В началото, честно казано, имах някаква смътна представа какво може да се случи нататък, но не вярвах, че има смисъл да се мисли върху това.
След това, когато книгата се оказа успешна и започнах да си мисля за продължение, започнах вече да си го представям като поредица, като продължително действие. Тогава започнах да работя върху това, което се нарича story bible - цялата история на една поредица. Но докато пиша, постоянно се променят нещата. Особено когато героите придобият прекалено много кураж и нрав, и се оказва, че някакви неща трябва да се променят, въпреки нежеланието ми.
Иначе аз как съм се променил като автор, е още по-сложно, защото е много. Но например мисля, че това, което е много симптоматично за творческото ми развитие, е, че докато пишех първия роман, който беше и първият ми завършен роман, бях голям почитател на един тип творчески процес, при който пишеш каквото ти дойде и се оставяш историята и героите да те отведат на някъде. Представях си го като вдъхновяващо, импулсивно и с творчески заряд, но всъщност е ужасно нескопосана тактика за писане на роман. Ако нямаш структура, се случва това, което се случи и на мен, а именно - че трябваше да го пренапиша изцяло, след като го написах и разбрах, че не се е получило. Сега си имам ясна структура.
- Какво да очакват читателите от "Заветното заклинание", последната част на поредицата?
М. Колев: "Заветното заклинание" е краят на поредицата, така че съответно е и финалната битка между доброто и злото в някакъв смисъл, както ги олицетворяват героите на "Софийски магьосници". Така че мисля, че е доста епична, сърцераздирателна в някакъв смисъл, защото все пак е край. Читателите могат да очакват неща около тях, които познават добре, да оживеят и да полетят. Също така могат да очакват и изненадващ финал.
- Трудно ли е да напуснете света, който сте създал, за да завършите поредицата?
М. Колев: Не. Беше ми по-трудно да го напускам по време на поредицата, защото се чувствах много уютно там и когато се опитвах да започна друг роман например, който не е свързан с този свят, беше много трудно - като експедиция в напълно непозната територия. Докато завръщането към поредицата беше много уютно, понеже я познавам и не трябва да създавам всичко наново. Но сега, понеже беше правилният момент за край, се чувствам много доволен, удовлетворен и спокоен, защото съм оставил героите в света там, където трябва да бъдат.
- А смятате ли, че след време бихте се върнал към "Софийски магьосници" под някаква форма?
М. Колев: Бих се върнал, ако има още истории, които има смисъл да се разкажат там, и неща, които да се случат. Тоест бих се върнал, ако има смисъл в света на "Софийски магьосници".
- Какво следва след "Заветното заклинание" за Вас?
М. Колев: В момента главно мисля по дисертацията си, понеже съм докторант по "Литературна история от Освобождението до Втората световна война" и то във втората година, така че краят в третата наближава. Сега, след като излезе книгата, ще се опитам да посветя максимално време на заниманията си с автора, когото изследвам - Матвей Вълев.
Иначе пробвам разни други неща, топвам краче тук-там в непознати води. Главно с цел да изследвам нови неща, които покрай поредицата не съм имал възможност. Не знам все още кое е следващото нещо като художествена литература.
- А как избрахте темата на докторантурата си?
М. Колев: Докато приключвах магистратурата си по "Творческо писане" в Софийския университет, имах едни лекции при главен асистент Биляна Борисова по История на българската литература. На тези лекции преоткрих класическата българска литература. И реших, че искам да видя по-обстойно литературата и от другата страна, която представят литературознанието и академичните занимания с нея. След това пък открих, като започнах да се задълбочавам в тази сфера, че има много автори, които по една или друга причина не са част от канона и са изчезнали от колективната памет. Насочих се към група от автори, които обикновено се наричат "емигрантската, южноамериканска вълна" от междувоенния период и се спрях по-конкретно на един от тях - Матвей Вълев, който има много интересен живот и много хубаво творчество.
- В "Софийски магьосници" има доста български фолклор. Как се съчетава той с един градски сюжет?
М. Колев: Много добре се съчетава. Аз използвах работата по поредицата като възможност да задълбая малко в тази посока, да се запозная с българската митология и фолклор. Тъй като все пак София и България, в която се развива действието, са си доста магически и доста добре си пасват с някои неща от фолклорната традиция.
- Докато правехте проучванията си, открихте ли нещо любопитно, което не Ви е било известно до момента?
М. Колев: Открих само неща, които не съм знаел. Защото знаех само някои традиционни неща. По времето, когато пишех втората част на поредицата - "В сърцето на Странджа", започнах да проучвам тези неща и да ги включвам в историята, както си личи по корицата със самодивата и змея.
Когато започнах проучванията си, открих, че това е една доста неглижирана тема в съвременната ни култура и литература. Нещо, което отново ми се струва, че през последните години доста се промени в положителна насока - както с излизането на други книги, вдъхновени от българска митология и фолклор, така и с научни книги на тази тематика. Когато проучвах, ги нямаше, имаше само стари издания и трябваше да ходя по библиотеки или да търся онлайн. Докато сега преиздадоха някои стари като чудесните изследвания на Димитър Маринов по темата, а и излязоха и разни нови. Много по-достъпна е тази връзка с нашето минало и традиции, която според мен може да бъде много ползотворна.
Това, което открих, са много нови неща, много различни дори от това, което обикновено си представяме като българска митология и фолклор, които са по-скоро славянски. Много неща идват всъщност от други народи. При нас ситуацията е различна. Нещо, което ми направи впечатление, е, че при нас има сравнително малко митологични същества, но пък те имат много вариации и са много интересни, тъй като могат да бъдат и добри, и зли.
Това не е характерно само за българското християнство, но при нас е много отчетливо как много неща идват всъщност от езическите традиции, запазили са се така и продължават да съществуват в колективното несъзнавано.
- Имате издадени сборници с разкази, пишете поезия, а освен това Ваша пиеса е поставяна на сцена. Как подхождате към всяка отделна идея, за да се "облече" в жанровата форма, която е подходяща за нея?
М. Колев: Като че ли идеята си идва с предпочитан жанр или понякога с няколко, в които може да се развие достатъчно благодатно и смислено. Когато се появи някоя идея и започнеш по някакъв начин да я изследваш и да си комуникираш с нея, разбираш тя накъде те води.
Мартин Колев е роден в Бургас през 1989 година. Завършил е психология, а след това и творческо писане в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на сборниците с разкази "Кучето на терасата" и "Микро". През 2017 г. издава романа си "Софийски магьосници", след който следват "В сърцето на Странджа" и "Вещиците от Витоша". През 2017 г. разказът на Мартин Колев "Черни квадрати" е отличен с първа награда в конкурса за къс разказ "Рашко Сугарев". През същата година пиесата му "Кроасан" печели конкурса за камерна пиеса, организиран от "Театър 199".
