Основните предвидени мероприятия имат религиозен характер, в тях ще участва и патриархът на Венеция - предстоятелят на местната епархия. Италианските телевизии посвещават специални предавания на един от най-посещаваните от туристи градове в страната.
В града се надяваха да отбележат годишнината на площадите с големи тържества, но всичко ще се случва онлайн заради неблагоприятната епидемиологична обстановка. Според венецианката Антония Саутер, която е специалист по история на костюмите и дизайнер, настоящият период е един от най-тежките за града. Тя обаче предпочита да гледа към бъдещето с оптимизъм и се надява, че пандемията ще помогне за преосмислянето на много ценности, за възстановяване на интереса към традиционните занаяти в града и за преосмисляне на подхода към туризма.
"Преди се задъхвахме от туристи в буквалния смисъл на думата, бяха твърде много. Сега няма никого. Но нашият град не бива да се посещава на бегом, той е изтъкан от детайли. Да си тук, е състояние на духа, Венеция трябва да бъде разбрана, да бъдеш проникнат от нея, да я изучиш", каза Саутер пред ТАСС. Тя се надява, че след пандемията "туристите ще се превърнат в пътешественици, които живеят от впечатления".
Наистина градските власти търсеха начини как да контролират туристическите потоци. А сега градът, който до голяма степен зависи от туризма, тежко преживява отсъствието му. Голяма част от икономиката на Венеция е ориентирана към туризма - и гондолиерите, и майсторите на костюми и карнавални маски, и художествените изделия от стъкло на остров Мурано.
Думата за карантина е измислена във Венеция. Като важен център на търговските пътища и транспортните маршрути между Изтока и Запада, Венеция винаги е посрещала много чужденци. Кораби и цели екипажи при нужда се насочвали за изолация към отделен остров, наречен Лазарето (лазарет). Те оставали там 40 дни и оттам дошла и думата "карантина".
Настоящата пандемия съвсем не е първата за града. Венеция няколко пъти е преживявала епидемия от чума. През 1575-1577 г. "черната смърт" отнема живота на 50 000 души - почти една трета от тогавашното население на града.
Основното струпване на богатство във Венеция е свързано с историята й на морска република. Според Саутер разцветът на града е през XIV-XVII в. Богатствата позволили в града да се създадат неповторима архитектура, театрално изкуство, музика. Венецианците успели да запазят и своеобразието си, което в най-висша степен се проявява в карнавала, превърнал се в културен и исторически феномен. В града са запазени над 400 двореца. Освен това Венеция е била център на просвещение, там бил един от европейските центрове по книгопечатане. Нека напомним, че и Марко Поло е бил венецианец.
Според Саутер някои от смятаните за неудобства на живота във Венеция - липсата на автомобили, придвижването само по вода, могат да се възприемат като достойнства на "екологично чистия град".
"Венеция - това са острови, свързани с материка чрез мостове. И в това е нейната уникалност, това е единственият град, оставащ верен на себе си и на историята си. Мнозина казват, че Венеция е най-древният град на бъдещето. И наистина сега, когато всички страдаме от замърсяването на околната среда, провокирано от десетилетия пренебрежително отношение към природата, Венеция може да предложи високо качество на живот", каза дизайнерката.
От 1994 г. тя организира "Големият бал на доджа" по време на карнавала. Тя е убедена, че възраждането на традициите на венецианската мода, на уникалните произведения на занаятчийското изкуство, в обучението на младежите е бъдещето на града.
"Венеция е свидетелство за това, че човешката воля и упоритост могат да превърнат блатистата земя във великолепен град, в най-красивият град на света", заключава Саутер.
