Анализирани са 12 000 песни от различни музикални жанрове - рап, кънтри, поп, ритъм енд блус, рок, писани между 1980 и 2020 г. Установено е, че текстовете могат да служат като огледало на обществото, тъй като отразяват промяната в стойностите, емоциите, стреса, каза пред АФП Ева Цангерле от университета в Инсбрук, Австрия. "През последните 40 години сме свидетели на драстична промяна в музикалния пейзаж - както по отношение на създаването на музика, така и по отношение на продажбите", каза Цангерле, която е водещ автор на изследването.
Касетките и грамофонните плочи от 80-те са заменени от музикални платформи и мобилни устройва, които възприемат музиката като алгоритъм. "Във всички музикални жанрове намираме тенденция към опростяване и повторение", обяснява тя.
По-ранни изследвания вече са установили промени в темите - намаляват песните с позитивно и весело съдържание. Все по-често музиката е израз на гняв, отвращение и тъга. Все по-често се използва "аз".
Рапът заема специално място в изследването с много силна честота на повтарящите се фрази. Този жанр изразява повече гняв в сравнение с останалите, каза Цангерле.
Изследването показва още, че феновете на рок музиката търсят текстове на стари песни и се "придържат" към славните дни на този жанр. През последните десетилетия рокът губи популярност.
Първите 10-15 секунди са решаващи са изслушване или пропускане на песента, каза Цангерле. Днес музиката се слуша като фон и се предпочитат прости текстове, лесни за запомняне.
