Жена от Южна Корея успя да види дъщеря си три години след смъртта й, чрез виртуална реалност. Разработчиците създадоха цифрово изображение на починалото момиче, способно да говори, да се държи за ръце и дори да има собствен рожден ден.
Неизлечима болест отнема живота на седемгодишното момиче Нион през 2016 година. Три години по-късно Munhwa Broadcasting Corporation (MBC) слага началото на специален документален филм наречен „Срещнах се с теб“, в който инженери и разработчици решават да „съживят“ момичето, така че майка ѝ Джан Ли Сун да може да се срещне с дъщеря си, но във във виртуалната реалност.
За да съберат отново майка и дъщеря, са използвани слушалки за виртуална реалност и тактилни ръкавици. На производствения екип са му били нужни осем месеца за изпълнението на целия проект. Те пресъздават във виртуалната реалност парка, в който майка и дъщеря са посещавали, когато момичето било още живо. Те използват технологията за заснемане на движение, за да запишат движенията на дете актьор, който е модел за цифровия двойник на Найон.
Филмчето започва с това, че момичето - починало от левкемия през 2016 г. – се появява иззад купчина дърва в парк, сякаш играе на криеница.
"Мамо, къде беше?", пита тя. "Много ми липсваш. Липсвах ли ти?"
Със стичащи се по лицето ѝ сълзи, Джан Ли Сун се протегна към нея, обгърната от емоция.
„Липсваше ми Найон“, каза тя на компютърно генерираната си шестгодишна дъщеря, като ръцете ѝ се движеха, за да я гали по косата.
Но в реалния свят Джан стоеше пред студено зелен екран, носеше слушалки за виртуална реалност и чувствителни при допир ръкавици, с медальон на врата, в който имаше пепел на дъщеря й.
Понякога камерата се прехвърляше върху съпруга на Джан и трите им деца, триейки техните сълзи.
Деветминутният клип на документалния филм „Срещнах се с теб“ е гледан повече от 13 милиона пъти на седмица в Youtube.
Много от зрителите предложиха на Джан своята съпричастност и подкрепиха новаторската концепция.
„Майка ми неочаквано почина преди две години и ми се иска да мога да я срещна през виртуалната реалност“, каза един.
Медийният експерт Парк Санг Хон заяви, че документалният филм представлява експлоатация на личната болка, че излъчването е предназначено да "утеши семейството", а не да популяризира виртуалната реалност в Южна Корея.
Технологията представи "нов начин за запазване на близките в паметта ни", споделя един от продуцентите.
Самата Джан, която е татуирала на ръката си името на дъщеря си и датата на раждането й, се надява програмата да „утеши“ другите, които са изгубили близки.
"Въпреки че беше много кратко... Аз бях наистина щастлива в момента", написа тя в блога си.
