Най-вероятно интересът към азиатската държава е продиктуван от поп културата, обясни Христанов. По думите му предпочитаните от българските младежи специалности там са свързани с бизнеса, технологиите, лингвистиката. Обучението е на английски, като има и опция за изучаване на местния език.
След Брекзит най-предпочитаната страна за младежите стана Нидерландия, допълни Христанов. По думите му броят на българските студенти там вече достига 3 600 души. Предпочитаните специалности са бизнес, компютърни технологии, психология, туризъм, медии и комуникации. През настоящата година правителството на Нидерландия намали годишната такса за студентите, които ще започнат обучението си през септември, наполовина и тя вече е 542 евро, каза още Христанов.
Великобритания все още предизвиква интерес, тъй като някои от университетите решиха да запазят политиката си за студенти от ЕС и таксите им останаха в същия размер както до миналата година, допълни експертът. Традиционно е голям интересът на младите българи към Германия и Австрия, както и към Скандинавските държави.
Обикновено между 8 и 10 процента от завършващите средно образование младежи заминават да учат зад граница, допълни Христанов. Според него е трудно да се проследи стриктно каква част висшистите остават да работят, където са учили, но събраните данни показват, че поне половината се завръщат в родината. Образованието в чужбина вече не е с цел миграция, а за получаване на качествени знания и умения, които могат да бъдат приложени успешно навсякъде, допълни Христанов.
Експертът посочи още, че университетите в чужбина планират да започнат годината присъствено. Те са готови да преминат към хибридно обучение и само ако много се влоши ситуацията с пандемията - студентите да учат онлайн. За сега няма изисквания приетите първокурсници да имат задължително ваксина, допълни Христанов. По думите му само един университет в САЩ е изпратил информация на кандидатите, че за да живеят на територията на кампуса, трябва да са ваксинирани.
