Авторите му от Политехническия институт в Ютика, щата Ню Йорк, и от катедрата по биологични науки в университета "Нова Саутистърн" във Форт Лодърдейл, Флорида, са анализирали най-новите проучвания в областта на поведението на животните, психологията и неврологията, които доказват подобни свойства на прозяването.
Неговата заразност е сигнал за синхронизиране и координиране на груповата дейност. Тези реакции са в съответствие с физиологичното значение на прозяването, както и с честотата на процеса при бозайниците и птиците, в зависимост от контекста на ситуацията. Освен това, според изследвания с ядрено-магнитен резонанс, при прозяващите се индивиди се активират префронталната кора и областите на горната темпорална бразда на мозъка, които отговарят за вниманието по време на визуално търсене и разпознаване на потенциални заплахи.
Ученият Андрю Галъп потвърждава някои от тези доказателства с експеримент. Участниците в него е трябвало да търсят змии или жаби на една от осем снимки. Преди да им бъдат показани изображенията, доброволците са гледали два видеоклипа, единият от които показвал прозяващи се хора, а другият - неутрална сцена. Оказало се, че изследваните лица откриват по-бързо опасните змии, ако преди това са видели хора, които се прозяват, но това не оказва влияние върху бързината, с която търсят жаби.
