Смята се, че заради огромната си маса те предизвикват определен явления, като т.нар. Южноатлантическа аномалия, характеризираща се с отслабване на магнитното поле на Земята.
Учените имат доста идеи за произхода им, но не и категорични доказателства. Според една от хипотезите те са били част от Земята преди сблъсъка й с протопланетата Тея преди около 4,5 милиарда години.
Според проучване и моделиране, извършени от изследователи от университета на щата Аризона, тези гигантски масиви може да са древни фрагменти от богата на желязо и с плътна мантия планета Тея, потънали дълбоко в мантията на Земята след сблъсъка на двете планети.
"Хипотезата за този сблъсък е един от най-много изследваните модели за формиране на Луната, но засега преките доказателства за съществуването на Тея все още не са категорични", казват учените, работили под ръководството на докторанта Чен Юан.
Резюме на проучването бе представено на научна конференция миналата седмица.
"Ние показваме, че мантията на Тея вероятно е била с няколко процента по-плътна от мантията на Земята, което е дало възможност на материя от мантията на Тея да потъне до най-ниския слой на земната мантия и да се натрупа под формата на термохимични масиви", каза той.
Резултатите от проучването преминават независима оценка, преди да бъдат публикувани в изданието "Джиофизикал рисърч летърс".
