Изследването описва процеса на интероцепция при животните, т.е. способността да се усеща вътрешното състояние на тялото. Хората, например, могат да доловят кога сърдечният им ритъм и дишането им се учестяват. Учените смятат, че маймуните също имат способността да усещат сърцебиенето си.
В рамките на експеримента изследователите са наблюдавали четири макака, докато те гледат към екран, изображението върху който подскача с различна скорост - по-бавно, по-бързо или едновременно със сърдечния им ритъм. Учените са забелязали, че животните гледат много по-дълго образите, които се движат по-бързо или по-бавно от сърдечния им ритъм. Изследователите отбелязват, че обикновено маймуните и човешките деца отделят повече време да разглеждат неща, които им се струват необичайни и неочаквани. Подобни тестове доказват, че маймуните, както и хората, могат да възприемат сърдечния си ритъм и при тях също се наблюдава интероцепция.
Проведеният експеримент може да подобри разбирането ни за функциите на мозъка и собствените ни тела. Способността да усещаме и ясно да познаваме вътрешното си състояние ни позволява да разберем кои проблеми се нуждаят от спешно решение. При животните и човека обаче интероцептивното възприятие може да бъде нарушено. При хората се наблюдава повишена податливост към психични разстройства. Според учените дефицитът на интероцепция е свързан с риск от развитие на болестта на Алцхаймер.
Изследователите смятат, че резултатите са важни за бъдещи психиатрични и невропсихиатрични изследвания.
