Това е първото световно изследване за икономическото отражение на затлъстяването, като в него са включени различията в отделните страни.
Това заболяване, определяно от индекс на телесната маса (ИТМ) на равнище над 30 при хора над 18 години (над 25 при свръхтегло), може да предизвика сърдечни заболявания, диабет и рак.
В световен план близо две трети от хората над 18 години вече са със свръхтегло или със затлъстяване, а през 2060 г. се очаква те да бъдат трима на всеки четири човека, изтъкна основната авторка на изследването Рейчъл Нюджент извън официалната програма на Общото събрание на ООН.
В момента затлъстяването струва годишно 2,2 на сто от световния БВП. Най-голямо разрастване се очаква в страните с ниски доходи.
Най-висока ще бъде цената за Китай, САЩ и Индия в абсолютно изражение - съответно 10 трилиона долара, 2,5 трилиона долара и 850 милиарда долара годишно до 2060 г.
Но пропорционално на икономиката най-засегнатите страни включват Обединените арабски емирства (ОАЕ), където затлъстяването ще струва 11 процента от БВП, и Тринидад и Тобаго, с 10,2 на сто.
В доклада са анализирани едновременно преките разходи (медицински грижи), така и непреките (преждевременна смърт, спад на производителността).
Нарастването на населението и на икономиката на дадена страна са основните двигатели за разпространението на затлъстяването. Със забогатяването на страните, хранителните режими се променят и включват все повече преработени продукти.
Ключов фактор в някои страни е и застаряването на населението, той-като по-възрастните хора по-трудно отслабват.
Възможни са различни отговори на проблема, според Франческо Бранка от Световната здравна организация (СЗО). Например ценови политики, при които се облагат с допълнителни такси храните, които най-много допринасят за затлъстяването, като много мазните и захарните продукти.
Сред другите мерки са етикетите, които дават по-добра информация на потребителите, по-голямата превенция и по-добрият достъп до лечение.
В доклада се изтъква, че икономическата цена, свързана със затлъстяването, не се дължи на индивидуално поведение, а е по-скоро резултат от въздействието на социални и търговски приоритети.
