Предварителното изследване беше представено на Научните сесии по епидемиология и превенция на начина на живот и кардиометаболизма на годишната среща на Американската сърдечна асоциация в Чикаго.
„Нашето проучване е първото, което изследва връзката между осемчасовото хранене, ограничено във времето, и смъртността", каза главният автор на изследването Виктор Вънцзе Чжун, професор и ръководител на катедрата по епидемиология и биостатистика в Медицинския факултет на Шанхайския университет „Цзяо Тун“ в Китай, за ЮПИ по имейл.
„Резултатите обаче все още се нуждаят от повторни изследвания и не могат да докажат, че осемчасовото, ограничено във времето хранене, причинява сърдечносъдова смъртност. Също така тези резултати не подкрепят дългосрочното използване на този подход за предотвратяване на сърдечносъдовата смърт и за подобряване на продължителността на живота“, допълни той.
Предишни изследвания установяват, че ограниченото във времето хранене, което се причислява към периодичното гладуване, подобрява някои кардиометаболитни показатели като например кръвното налягане, нивата на кръвната захар и холестерола.
Според Чжун обаче тези резултати се основават на краткосрочни, случайни, контролирани проучвания, обикновено проведени в рамките на период от един месец до една година, а не на дългосрочни изследвания.
Учените установяват и повишен риск от сърдечносъдова смърт при хора, страдащи от сърдечно заболяване или рак.
„Проучването не е в състояние да обясни основните механизми, обуславящи наблюдаваната връзка между осемчасовото ограничено във времето хранене и смъртността от сърдечносъдови заболявания“, каза Чжун.
Освен това изследователите забелязват, че хората, които са ограничили храненето до период, по-малък от осем часа на ден, са имали по-малко чиста мускулна маса в сравнение с тези с типична продължителност на храненето от 12 до 16 часа. Загубата на чиста телесна маса се свързва с по-висок риск от смърт от сърдечносъдово състояние.
Според Чжун докато не станат известни повече подробности относно изследването „добрата доза здравословен скептицизъм вероятно е най-важният начин да се подходи към тези нови и интересни открития“.