Този тънък, но плътен слой, е на около 2900 км под повърхността. Там разтопеното скалисто външно ядро се среща със скалистата мантия отгоре. Това е границата между ядрото и мантията.
"Да разберем какво точно е под краката ни, и то възможно най-подробно, е жизненоважно за изучаването на всичко - от вулканичните изригвания до промените в магнитното поле на Земята, което ни предпазва от слънчевата радиация в космоса. Сеизмичните изследвания като нашите предоставят изображения с най-висока разделителна способност на вътрешната структура на нашата планета и ние открихме, че тази структура е много по-сложна, отколкото се смяташе преди", казва геоложката Саманта Хансен от Университета на Алабама.
Хансен и нейните колеги са използвали 15 станции за наблюдение, заровени в леда на Антарктика, за да картографират сеизмичните вълни от земетресения три години. Начинът, по който тези вълни се движат и отскачат, разкрива състава на материала вътре в Земята. Тъй като звуковите вълни се движат по-бавно в тези области, те се наричат зони със свръхниска скорост (ULVZ).
"Като анализирахме хиляди сеизмични записи от Антарктика, нашият метод за визуализиране с висока разделителна способност установи тънки аномални зони с материал на границата между ядрото и мантията навсякъде, където изследвахме", казва геофизикът Едуард Гарнеро от Аризонския университет. Дебелината на материала варира от няколко километра до десетки километри. Това показва, че виждаме планини върху ядрото, които на някои места са до пет пъти по-високи от Еверест."
Според изследователите тези зони със свръхниска скорост най-вероятно са океанска кора, погълната преди милиони години.
