Повечето хора говорят само един или два езика, но някои владеят повече. Тези хора се наричат полиглоти. Учените се опитват с тяхна помощ да разберат как мозъкът се справя с езика – основното средство за човешка комуникация.
В ново проучване, включващо група полиглоти, мозъчната активност на участниците е наблюдавана чрез метод, наречен функционален магнитен резонанс, докато те слушат откъси, прочетени на различни езици.
С едно интригуващо изключение, активността се увеличавала в областите на мозъчната кора, участващи в мозъчната мрежа за обработка на езика, когато тези полиглоти - които говорели между пет и 54 езика, чували езиците, които владеят най-добре, в сравнение с тези, които владеят по-слабо или изобщо не владеят.
„Смятаме, че това се дължи на факта, че когато обработвате език, който знаете добре, включвате пълния набор от езикови операции - операциите, които езиковата система в мозъка ви поддържа“, казва неврологът от МТИ Евелина Федоренко, член на Института за мозъчни изследвания „Макгавърн“ към института и научен ръководител на изследването, публикувано в понеделник в списание „Серебрал Кортекс“ (Cerebral Cortex).
„Чрез езиковата система на мозъка получавате достъп до всички значения на думите по памет, изграждате фрази и изречения от отделните думи и имате достъп до сложни значения на ниво изречение“, добавя Федоренко.
Но едно изключение привлича вниманието на изследователите. При много от участниците слушането на родния им език предизвиквало по-слаба мозъчна реакция в сравнение със слушането на други езици, които те знаели - средно с около 25%. А при някои от полиглотите слушането на родния им език активирало само част от езиковата мрежа на мозъка, а не цялата.
„Полиглотите стават експерти по родния си език от гледна точка на ефективността на невронните процеси, които са необходими за обработката му. Поради това езиковата мрежа в мозъка не се активира толкова много, когато те извършват обработка на роден език в сравнение с обработката на нероден език“, казва неврологът и съавтор на изследването Олеся Журавльова от Университета Карлтън в Канада.
„Родният език има привилегирован статут, поне в тези среди“, допълва Федоренко, визирайки полиглотите участници в изследването.
Езиковата мрежа на мозъка включва няколко области, разположени във фронталния и темпоралния лоб.
„Езиковата мрежа подпомага разбирането и продуцирането на различни лингвистични модалности – говорим език, писмен език, знаков език и др., и ни помага да кодираме мислите си в поредици от думи и да декодираме мислите на другите от техните изказвания“, казва Федоренко.
Съавторът на изследването Саима Малик-Мораледа, докторант в Програмата за бионаука и технология на речта и слуха на Харвард/МТИ, каза, че резултатите предполагат, че извличането на смисъла управлява реакцията на мозъка към езика.
„Колкото повече смисъл можете да извлечете от езиковата информация, която получавате, толкова по-голяма е реакцията в езиковите области - с изключение на родния език, вероятно защото говорещият е по-ефективен в извличането на смисъл от него“, смята Малик-Мораледа.
34-те участници в изследването, 20 мъже и 14 жени, са на възраст от 19 до 71 години. За 21 от тях английският език е роден, а за останалите френски, руски, испански, холандски, немски, унгарски и китайски са майчините езици.
Мозъчната им активност е била наблюдавана, когато са слушали записи на откъси от осем езика: родния им език, три други, които владеят на високо, умерено и минимално ниво, и четири, които не знаят. Половината от тях чуха записи на „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол. Другата половина слушаха записи на библейски истории.
По-слабата мозъчна реакция при слушане на родния език е най-силно изразена сред участниците в изследването, които са слушали библейските истории. Според Федоренко те са лингвистично по-прости от написаното от Карол.
„Голяма част от работата в областта на езиковите изследвания“, казва Федоренко, „е съсредоточена върху лица с езикови затруднения - развиващи се или придобити. Но можем да научим много и за когнитивната и невронната инфраструктура на дадена функция, като наблюдаваме хора, които са „експерти“ в тази функция. Полиглотите са един от видовете езикови „експерти“.
