Първите култивирани моркови са отглеждани в Централна Азия през 10-и век и те са били лилави или жълти. Оранжевите се появяват за първи път в Западна Европа около 1400 г., вероятно в резултат на кръстосване на жълти и бели моркови.
Оттогава оранжевите моркови стават много популярни заради яркия цвят и сладостта си.
"В началото на 20-и век се е смятало, че сокът е медицински активен", казва доцент Масимо Йорицо от университета на щата Северна Каролина.
Той е съавтор на изследването, публикувано в изданието "Нейчър плантс".
"Всичко това допринесе за статута на морковите като емблематичен здравословен зеленчук".
Йорицо и колегите му разкриват научните основи за характерния цвят. Изследователите секвенират геномите на 630 вида моркови, след което търсят варианти на гени, свързани с определени характеристики.
Те откриват три специфични гена при оранжевата разновидност на зеленчука.
"В случая с оранжевия морков е необходимо да се изключат тези гени", казва доцент Йорицо. Когато те не са активни, се наблюдава образуване на повече пигменти, наречени каротеноиди, които създават характерния оранжев оттенък и правят зеленчука особено богат източник на витамин А, обяснява той.
Витамин А е важен за здравето на очите, имунната система и други части на човешкото тялото.
Други моркови имат по-високи нива на различни каротеноидни пигменти, които обаче не се превръщат във витамин А, допълват учените.
Много от оранжевите моркови имат и генни вариации, забавящи цъфтежа, което обикновено ги прави по-твърди и неядливи.
"Оказва се, че фермерите несъзнателно са селектирали полезни характеристики в продължение на векове", казва Масимо Йорицо.
Той и екипът му се надяват, че подробното разбиране на генетиката на морковите може да помогне за отглеждането на още по-добри разновидности на зеленчука в бъдеще.
