5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

Белоградчишките скалиБелоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на около 230 млн. години. Те са изключително разнообразни по форма и големина скални масиви, издигащи се на повече от 100 м височина.

Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са "Конника", "Мадоната", "Дервиша", "Адам и Ева", "Мечката", "Замъка", "Овчарчето", "Гъбите", "Лъва", "Монасите".

Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збегове, Еркюприя и Борич. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепости. Скалите били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различни епохи.  На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.

Около Збегове и Борич има скали с най-причудливи форми, наподобяващи гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове и други.

Скалите се издигат като могъщи стражи над малкото китно градче Белоградчик. Ако по здрач излезете на притихналия градски площад и се заслушате, ще чуете вика на кукувица - обажда се скалата "Кукувицата". Тя наистина издава звук, подобен на птицата, чието име носи. Дали е просто игра на вятъра или "Кукувицата" разказва историята на околните скали - "Конникът", "Мадоната" и "Метохът", не знаем.

Белоградчишките скали

Според легендата, скалите са свързани. "Конникът" Антон бил беден овчар. "Мадоната" - Жената с дете на ръце се казвала Витиня и била красива девойка от богато семейство. Двамата се влюбили, но бащата на Витиня не им позволил да се оженят. Изпратил дъщеря си в манастир ("Метохът"), който се намирал на склона на планината. Двамата млади обаче продължили да се срещат тайно и скоро им се родило дете. Монахините изгонили Витиня и Антон дошъл на кон, за да я вземе и да избягат. В този миг се разразила буря, ударил гръм, земята се разлюляла, всичко се превърнало в камък, само една кукувица излетяла от близката гора.

Белоградчишките скали

Друга от Белоградчишките скали, "Пчелен камък", също издава звуци - жужи, защото в нея живеят диви пчели. Ако разбирахме техния език, сигурно щяхме да узнаем как са възникнали огромните каменни фигури. Науката твърди, че преди около 230 милиона години в този район се образували песъчливо-мергелни скали. По-късно те се озовали на дъното на море и върху тях се наслоили пясък, чакъл и глина, после - сиви и кремаво бели варовици. След това морето се оттеглило, а скалите се издигнали. Вятърът, дъждовете и ледът разрушили част от варовиците и оголили червените от железния окис тела на скалите.

Така с течение на годините на разстояние от около 30 км са се образували причудливите форми на каменните великани и различните пещери.