5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)
christmas-candles1София, Истанбул, Виена, Лисабон или Рим - декември е месец, в който Европа излиза във ваканция специално за да се отдаде на малките радости на живота. В дългите нощи светлините на градовете осветяват като в изящни камеи повтарящи се от древността сцени - хора, взрени в удоволствията на своите дни...

 


Жинжа в Лисабон

Обичайната температура за португалската столица през декември е около 12 градуса, а падне ли до 2, в страната обявяват бедствено положение и започват да излъчват извънредни новини. В мъглив, топъл по български стандарти декемврийски ден, човек може да се присъедини към една забавна местна рутина: да изпие една-две жинжи от жинжинята до старата гара Росио или другаде из града. Жинжата е вишновка, която тук се поема в миниатюрни дозички мимоходом - докато си излязъл да си купиш вестник и цигари или докато разхождаш кучето. Барът, в който се продава, е не повече от отвор в стената. Започва с врата и завършва половин метър по-навътре с дървен тезгях, на който примижал нисък човек налива от ликьора. Със или без вишни, пита той, и материализира за секунди малка чашчица пред носа ти. Пред жинжините често се събират и кибици, които обръщат много повече от една дозичка и използват плочника пред малкото магазинче като стъргало. Но полицията не гледа на тях с добро око.


Сушени кайсии от Малатия в Истанбул

Пазарът на подправките в Султанахмед, известен още като Египетския или Мъсър пазар, е не по-малко туристическо място от Капалъ чарши. Избягваш го, освен ако не ти се доядат вълшебно вкусни, черни от медена сладост сушени кайсии и не ти се припие превъзходно турско кафе. В дъното на пазара, на последния щанд вдясно (ако влизаш през парадния вход и следваш централната алея все направо), питаш за кайсии от Малатия, от тъмните. Тази провинция е в югоизточната част на Турция, чиито плодови градини се напояват от притоците на Ефрат, произвежда около 95% от сушените кайсии в страната, включително сортове и качество, които по някаква причина почти не се намират в Европа. Човекът, покачил се на своята пирамида от локуми и сушени плодове, се протяга и веднага ти сипва щедро в найлонова кесия. За кафето излизаш от Мъсър пазар и тръгваш покрай западната му стена. Виждаш голяма опашка. Това е Kurukahveci Mehmet Efendi от 1871 г. В ъгловия павилион на тази малка фабрика за кафе работят хора-роботи, които с отсечени движения за секунди пакетират, подават и връщат ресто. Иначе от кайсиите можеш да си купиш на половин цена и на имигрантския пазар във Фатих, на пет минути оттук с такси.


Обяд на гарата в Мадрид


Ако първите ти три асоциации при думата "гара" са мръсно, студено и Искърското дефиле, веднага си купуваш билет за Мадрид. Там слизаш на спирка на метрото "Аточа" и влизаш в старата гара. Това място, на което през 2004 г. терористи убиха 191 души, за да спрат свободното движение на хора, днес може да бъде описано най-добре като архитектурна ода на пътешестването. През стъклата на купола на гарата слънцето осветява гигантска тропическа градина, която изпълва почти цялото хале и оставя място само за един паметник на пътешественика, чайна, разположена в два източни павилиона, голям стенен часовник като в Музея Орсе (който също е гара) и няколко ресторанта. Мадридските тропици преминават плавно в един приятен bar&diner, разделя ги езеро с костенурки.

madrid


Съседи в Солун

Солун май се превърна в най-баналната дестинация за пътуващите българи. Особено по Нова година тук човек е толкова вероятно да срещне съседите си, колкото и на собственото си стълбище. Но от ресторант на ресторант и от кафене на кафене за повечето от нас Солун си остава нещо като новогодишен курорт и съкровищата му от истории, места и хора остават terra incognita. Да те изпробваме ли? Знаеш ли кои са дюнме? Тези хора - евреи, приели мюсюлманската вяра, са най-влиятелната група в процеса на урбанизация на града през последното столетие и половина от Османската империя. Според мемоарите на солунчанина Есин Еден "те пушеха цигари с аромат на лимон в градините на модерните си вили покрай морето, играеха през цялото време карти и следяха модните тенденции в Европа. Слугите им бяха гърци, мебелите им бяха от Франция и Германия, а кухнята им беше смесица от "традиционна висша Отоманска кухня, както и сефарадска храна, но без еврейските закони на храненето да имат особено значение". В модерен Солун може да се види тяхната джамия с интериор на иберийска синагога. А иначе най-бесният купон в последните дни от 2009 г е във вътрешността на пазара Модиано. Намираш го по звуците на тъпана.

christmas-tree-boat


Печени кестени в София

kesteniТова е удоволствие за мъгливи дни, по здрачаване. Вървиш по леко заледения тротоар, под лампите светлината се спуска като на прах и мирише на студ. Като се изключат някои светли градски петна, софийските улици не подтикват към ликуване. Но ето че насреща се появява, като от клечка на малката кибритопродавачка, димящ щанд. Добре увит, пристъпващ от крак на крак човек разгаря жаравата, а над нея на кълба се издига остър ароматен дим. Пакетче кестени, и в ръката ти се озовава гореща хартиена фунийка. Ще пренесеш пакетчето като факла през улиците, ще ти се струва, че ти свети по пътя. Можеш да се опиташ да смъкнеш ръкавицата и да обелиш два-три кестена, както си вървиш, и тогава мирисът на дим и жарава в носа вече е и аромат в устата и топлина в стомаха. Е, малко отдавана като от вулканичен камък, но какво пък толкова. В черния декемврийски градски пейзаж се е появил пламък.


източник: сп. Бакхус