Животните, които могат да ни научат на ум и морал

Женският празник едва е отминал, а милиони мъже по света със свито сърце си спомнят, колко трудно им е било да отгатнат дамските желания и да се покажат на висота. Същото се случва и на Свети Валентин и на всеки празник на любимото създание. Проблемът идва и от това, че в повечето случаи и самите жени не знаят точно какво искат. Тук за всеки мачо като манна небесна би дошъл свръхчовешкият опит на самците на новоозеландската червеношийка.

Професор Ники Клейтън от университета в Кембридж не повярвала на очите си, когато се сблъскала с невероятните умения на тези врабчоподобни ухажори /Petroica robins/.

За да спечели благоразположението на женската при чифтосване, мъжкарят я подкупва или с ларва от восъчен молец, или с брашнен червей. Мадам приема охотно даровете, но скоро й става байгън. По нейното външно поведение, песнопойният Ромео може да предугади всяко нейно следващо желание, в зависимост с какво червейче е преяла. Дори без да наблюдава любимата точно с кое от лакомствата е прекалила!

От шпионските романи всеки от нас добре знае, че за да си добър агент 007, освен да умееш да обезвреждаш секси и коварни противнички / кога с целувки, кога с куршум/, трябва да притежаваш и феноменална визуална памет, за да се ориентираш в обстановката и да се отчетеш в Центъра. Но се оказва, че шампионите по краткотрайна памет не са любимите ни герои от екрана, като Шон Конъри /Светла му памет/ и Даниъл Крейг, а доста бутафорни шимпанзета, какъвто е Аюму. Той е любимецът и голямата звезда на Института за изследване на приматите в японския град Киото. Негов треньор е директорът на научния център проф.Тецуро Мацузава, който провежда експерименти с него с числа и тъчскрийн. За по-малко от 60 милисекунди, което е по-малко от едно мигване на окото, едробърнестият Джеймс Бонд може да запамети разположението на 9 числа. Те за миг му проблясват в разбъркан вид на екрана, и будното маймунче може правилно да ги подреди. Най-светлите умове на вида Хомо сапиенс едва посочват пет, и то с много грешки. Проф. Мацузава твърди, че неговият питомник притежава най-добрата "фотографска" памет в света.

Професорът Бен Вермерке от белгийския университет в Льовен отдавна правел опити с плъхове и бил убеден, че гризачите понякога действат много по-умно, отколкото собствените му студенти. Така че един ден решил да тества мозъчното вещество на хора и животни, поставяйки ги при еднакви условия на стартовата права. На четириногите и двуногите участници в експериментите били предоставени по два вида шаблони за проследяване. Едните водели до успешен край, другите - до провал. След това участниците били тествани да използват насъбрания опит в присъствието на нови шаблони, размесени с предишните. При първата задача образците варирали само в едно измерение - или по големина, или по отстояние. И студенти, и плъхове се справили еднакво добре с решаването на проблема. Но при втория опит шаблоните били променени и в двете измерения - и на големина, и на отстояние. Студентите изпаднали в безизходица, а плъховете триумфирали. Триумфирал и проф. Вермерке. Гризачите по-бързо от хората приложили наученото от предишния опит.

Сигурен съм, че 99 процента от потребителите в интернет с мъка могат да запомнят повече от 5 свои пароли. И започва неистовата борба за достъп след изпарилия се от мислите ни проклет пасуърд. Британското бордър коли Чейзър би ни наблюдавало с нескрит присмех. Защото и насън да го бутнеш, помни над 1000 думи. Чейзър е нещо като като професор-полиглот сред четириногите благодарение на богатия си речников фонд. С обучението на своя домашен любимец се заел неуморно неговият стопанин Джон Пайли. Така само за три години Чейзър могъл да усвои имената на 1022 предмета и да ги разпознава, когато се изговарят с командата "Търси!". В речниковото богатство на колито попадат 116 различни топки, 800 плюшени играчки, 26 чинии фризбита и над 100 пластмасови джунджурии. Пайли много внимавал да не претовари любимото си куче, но все пак го подложил на всекидневно 5-6 часово обучение. Резултатите са налице и никой не би могъл да каже, че този Шаро е функционално неграмотен, защото знае наизуст всички любими неща, които го заобикалят.

Мъжете, когато ходеха в казармата, често обичаха да се хвалят със спомени за своите любовни подвизи в спалните помещения. Правят го и сега, когато са на маса на няколко шота. Чели сме и за похожденията на маркиз Дьо Сад, и на Казанова. Но те ще се окажат разкази на благородни девици в сравнение с оргиите, които си устройват самците на пеперудите Лилав император. Според ексцентричния британски автор Матю Оутс тези създания са най-големите развратници на нашата планета. Той ги изучавал половин век и останал поразен от каубойското им поведение. Самците на пеперудите имат само 10-дневен живот, но за това безумно кратко време се отдават на безконтролен секс, яко къркане, по думите на автора, и на уестърнски пиянски сбивания. Лилавият император живее високо в короните на дърветата и се проявява като сексуален маниак в краткия си живот. Самците зорко охраняват запазените си територии, в които прикъткват женските. И като е за секс, прибягват до пълни безумия. Те тръгват да нападат птици, много по-големи от тях, ако се доближат до набелязаните от тях "бройки" в своя харем. И по аналогия с човешкото царство, където има много секс, обикновено това е придружено и с безкрайни пиянски партита. Точно това обичат да правят разюзданите Лилави императори, когато са разгонени. Те с удоволствие се наливат с капки ферментирала мъзга от дърветата и извършват похожденията си на пияна глава.

Много от представителите на силния пол имат своята слаба страна - дансинга. Когато попаднат на него, не знаят точно какво да правят с телесата си и често отдалеч приличат на мечки на верига. Повечето от мачовците могат да се научат на добри дансинг практики от морските свинчета. Когато тези симпатични чорлави гризачи решат да си заплюят дама, те първо я омайват с персонализирано мъркане. Дотук нищо изненадващо, твърдят учените от Сао Пауло. И хората могат да мъркат на любимата. Но при констатирано колебание на избраницата самците вадят от цилиндъра друго неподозирано оръжие - енергични разкършвания в ханша, много наподобяващи стъпките на румбата. Е кой би могъл да устои на тази двойна любовна атака? Не и самките, разбира се.

Няма нация по света, която да не е обвинила своите политици в алчност и липса на морал. Тези лайтмотиви непрекъснато излизат на дневен ред с 4-годишна цикличност. Но електоратът наивно търси добрите примери за чест и морал не там, където трябва - в животинското царство. Екипът на Станли Уечкин от американския Северозападен университет още от 1964 година се опитал да накара резус макаците да се държат неетично спрямо своите събратя. Вече почти 60 години изкушават тези животинчета да посегнат на лакомство, с ясното съзнание, че ако го изядат, техният събрат ще получи електрошок в съседна клетка. Досега нито един експеримент не е успял. Същият провал претърпели и опитите с плъхове на учени от университа "Браун" при същата лабораторна постановка няколко години по-късно. Просто е невъзможно да научиш животните на човешки мерзости.

В много страни по света по една или друга причина все още не е въведено електронното управление. За оправдание се изтъква, че големи групи от хора все още нямат компютърни умения. Но тази теза издиша - всичко е въпрос на обучение. Американски учени от Масачузетския технологичен институт начело с проф. Майкъл Страно постигнаха изненадващ успех, след като тренираха спанакови насаждения да изпращат имейли. С тях растенията предупреждават учените, че в нивите има експлозиви. Корените на тези растения безпогрешно разпознават нитроароматните съединения в почвата, които издават наличието на взривни вещества. Въглеродни нанонишки в листата на спанака бият алармата, която се разпознава от инфрачервена камера, изпращаща съответния имейл до контролните органи. Елементарно, Уотсън!