Според проучването децата са наясно с тази динамика от много ранна възраст и смятат обмена на слюнка - чрез целувка, споделяне на храна или чрез почистване на ъглите на устните, като доказателство за близост между два индивида.
"Известно е от многобройни проучвания, че бебетата са много чувствителни към този социален аспект на техния свят. Досега обаче не бяхме наясно дали те наистина обръщат внимание на различните видове взаимоотношения", казва Ашли Томас, изследователка в Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт.
Целта на Томас и колегите й е била да разберат дали децата могат да различават като възрастни отношенията между роднините, наречени от философа Авишай Маргалит "дебели", за разлика от по-отдалечените приятелски или "тънки" отношения.
Екипът е почерпил вдъхновение от експерименти с маймуни, които, чувайки малко в беда, са се обърнали към неговата майка, очаквайки тя да реагира.
За целите на изследването на десетки бебета е показан видеоклип, в който две млади сътруднички играят с кукла, наподобяваща тези от образователната поредица "Улица Сезам ".
Първата сътрудничка захапва парче портокалов, след което го подава на куклата, преди да изяде останалата част от него. Втората се ограничава с това да играе на топка с куклата.
"И двете връзки са приятелски, но само едната може да се разглежда от възрастните като близка", обяснява Ашли Томас.
След това на бебетата е показан клип, в който същата куклата плаче, заобиколена от двете жени. Изследователите са наблюдавали към коя от двете бебетата се обръщат първо и за колко време.
Бебетата са стигнали до извода, че жената, която е разменяла слюнка чрез портокала, е по-близка на куклата.
За да се уверят, че децата не просто приемат, че човек, който споделя храна, по своята същност е по-мил, изследователите са провели друг тест. На бебетата са показани същите видеоклипове, но куклата в беда е била нов персонаж.
В случая малчуганите не са загледали първо или за по-дълго жената, която споделя храна.
Накрая на бебетата е показано видео, в което едната сътрудничка поставя пръст в устата си, завърта го, след което го слага в устата на куклата, докато другата асистентка първо докосва собственото си чело, след което това на куклата.
Още веднъж децата са загледали първо жената, която споделя слюнката си.
Откритията допълват научното разбиране за това как децата подхождат към социалните взаимоотношения, като например, че "обръщат внимание на хората, които са мили към другите", казва Ашли Томас.
"Бебетата не обръщат внимание само на поведението на хората, но и на техните връзки и нивото им", допълва тя.
Тези хипотези вече са предложени от антрополози.
Разбирането на взаимоотношенията между хората може по-специално да помогне на тези, които имат проблеми със създаването на връзки, като хора с аутизъм.
"Те наистина искат да създадат тези връзки, но просто им липсват инструменти за това", обяснява Ашли Томас.
