Витамините - видове и източници

Здраве Добави коментар

Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за протичане на нормалните жизнени функции на човешкия и животинския организъм.

Влияят на растежа, обмяната на веществата, както и върху функциите на всички системи в организма /кръвоносна, нервна, имунна, отделителна и т.н/. Съдържат се предимно в растенията, като някои от тях се синтезират от чревните бактерии.

На настоящият етап са познати около 30 витамина, които се делят на мастноразтворими и водоразтворими. Недостигът им води до различни болестни състояния - авитаминоза, хиповитаминоза, а прекомерния им прием до хипервитаминоза. Много от лекарствените форми на витамините се получават чрез химичен и микробиологичен синтез.

Наименованието "витамин" за първи път е използвано от американския биохимик от полски произход Казимир Функ, който през 1912 година е изолирал от оризовите люспи вещество,  съдържащо аминна група /витамин В1/, което е използвал срещу болестта бери-бери.

Витамините са разделени на групи, като на всяка група отговаря дадена буква. Към мастноразтворимите витамини спадат А, D, E, К, а към водоразтворимите причисляваме всички от групата В, както и С, Х и Р.

Витамин А -  мастноразтворим витамин, натрупващ се в организма, не изисква ежедневно набавяне на количетства. Съществува в две форми - ретинол /завършен витамин/ и каротин /провитамин/, като втория не притежава потенциалната токсичност на витамина. Витамин А има профилактично действие при някой видове рак, допринася за снижаване на холестерола, влияе положително върху коса, кожа, кости, зъби и венци, съществен фактор при предотвратяване на сърдечни заболявания. Витамин А може да си набавите при консумация на черен дроб, моркови, спанак, сладки картофи, яйца, мляко и млечни продукти, жълтозелени зеленчуци и жълти плодове.

При предозиране може да получите гадене, повръщане, диария, умора, главоболие, нарушение в месечния цикъл, обриви, увеличен черен дроб.

Витамин В - най-голямата група. Всички представители от групата са водоразтворими. Тук се включват тиамин /В1/, рибофлавин /В2/, ниацин /В3/, пантенол /В5/, пиродоксин /В6/, фолиева киселина /В9/, кобаламин /В12/ и оротова киселина /В13/, както и биотин /коенизм R или витамин Н/, холин и инозитол.

  1. Витамин В1 - нужно е всекидневно приемане на този витамин, тъй като няма акумулиращи свойства, подпомага растежа, улеснява смилането и асимилацията, поддържа нормалното функциониране на нервната система, мускулите, сърцето. Източниците му са главно житни растения- оризови люспи, житни зърна, пълноценна пшеница, овесена каша, мляко, фъстъци, екологични меса, крехко свинско. Топлинната обработка, тютюнопушенето, прекомерната употреба на захар, алкохол, антиацидите унищожават количествата на този витамин, така че ако при вас съществува макар и едно от изброените,  трябва да си набавяте по-голямо количество от него.
  2. Витамин В2 - като останалите водоразтворими витамини е нужно да се набавя ежедневно чрез прием на пълноценни храни. Познат е и като витамин G. Той подпомага растежа и възпроизводството, влияе върху здравия вид на кожа, нокти и коса, елиминира възпалителни процеси в устната кухина и езика, подпомага асимилицията на въглехидрати, мазнини и белтъчини. Можем да си го набавим с редовен прием на яйца, мляко, черен дроб, бъбреци, мая, сирене, листни зеленчуци. При стресови за човека ситуации е необходимо да се завиши приема му.
  3. Витамин В3 - ниацин, никотинова киселина, никотинамид. Липсата му може да доведе до отрицателни отклонения в психиката на личността. Играе важна роля в синтеза на полови хормони, инсулин, кортизон и троксин. Играе важна роля в поддържането в добро състояние на нервната система и мозъка. Един от устойчивите на термична обработка витамини, може да се синтезира от чревните бактерии чрез оползотворяване на аминокиселината триптофан. Естесвените му източници са черен дроб, крехко свинско, бъбреци, печени фъстъци, риба, яйца, пълнозърнести житни растения,  пшеничен зародиш, мая, смокиня, сушени сливи и фурми.
  4. Витамин В5 - подпомага клетъчното изграждане, нормалния растеж и развитието на централната нервна система. От значение е за нормалното функциониране на надбъбречните жлези, участва активно в синтеза на антитела, стимулира превръщането на мазнините и захарите в енергия. Основни източници за набавянето му са пълноценни житни растения, бирена мая, ядки, пшеничен зародиш и трици, бирена мая, зелени зеленчуци, черен дроб, сърце и бъбреци. Също така е възможно да се синтезира от чревни бактерии. Кофеина, естрогените, топлинната обработка на съдържащите го продукти са негови врагове.
  5. Витамин В6 - освобождава се до 8 часа след прием и като всички останали изисква ежедневен прием за набавяне на необходимите количества. Всъщност само по себе си е група от вещества - пиридоксин, пиридоксал и пиридоксамин, които действат в комбинация помежду си. Наличността му обуславя образуването на антитела и червени кръвни телца. Според някои изследвания се синтезира от чревни бактерии, както и при специална зеленчукова диета, богата на целулоза. Този витамин спомага за предпазване от редица кожни и нервни смущения, подпомога правилния синтез на нуклеинова киселина като противодействие на стареенето, намалява честотата на мускулните спазми и някой форми на неврит в крайниците, има действие на естествен диуретик. Набавя се най-често от консумация на бирена мая, пшеничен зародиш, пшенични трици, черен дроб, бъбреци, ориз, соя, пъпеш, зеле, меласа, овес, яйца, фъстъци и орехи. При приемане на количества над 10 грама дневно могат да се отбележат нервни смущения, за недостиг може да се съди при анемия, възпаление на езика /глосит/, себореен дерматит.
  6. Витамин В9 - фолиева киселина, фолацит, фолат. Заема основна роля в образуването на червените кръвни телца, в изграждането на нуклеиновите /ДНК и РНК/ киселини и при клетъчното делене. Необходим при асимилацията на захари и аминокиселини. Фолиевата киселина предпазва от анемия, увеличава лактацията през периода на кърмене на жената, грижи се за добрия вид на кожата, може да действа и като аналгетик. Основно значение има и при предпазването на плода от вродени дефекти, особено в първите седмици на вътреутробно развитие. Среща се в най-голяма концентрация в тъмнозелените зеленчуци, моркови, мая, пъпеш, жълтък, пъпеш, кайсия, тиква, авокадо, боб, пълнозърнесто и ръжено брашно. При прием на витамин С, както и на естрогени, сулфамиди или аспирин, трябва да увеличите приема на този витамин.
  7. Витамин В12 - "червеният" витамин. Единственият витамин, съдържащ основни минерални елементи. За да се усвои пълноценно, е необходимо да се комбинира с прием на калций. Добавя се предимно от хранителни продукти от животински произход, а за абсорбцията му подпомага нормално функционираща щитовидна жлеза. Този витамин участва в образуването и регенерацията на червените кръвни телца, поддържа нервната система, увеличава енергията, подпомага растежа, подобрява концентрацията на вниманието, паметта и равновесието. Присъства в черния дроб, говеждото и свинско месо, яйца, мляко, сирене, бъбреци.
  8. Витамин В13 - малко изследван витамин, засега е доказано, че метаболизира фолиевата киселина и витамин В12, предотвратява развитието на чернодробни заболявания и прежвременното стареене. Помага и при лечение на множествена склероза. Среща се предимно в кореноплодни зеленчуци, суроватката и течната компонента на пресеченото прясно мляко.
  9. Холин - емулгатор на мазнини, член на групата В витамини. Холинът е липотропно вещество, което подпомага оползотворяването на мазнините и холестерола. Едно от малкото вещества, проникващо през т.нар, кръвно - мозъчна бариера до мозъка, където произвежда химикал, оказващ полезно действие върху паметта. Помага за елиминирането на лекарства и отрови от организма чрез положителния си ефект върху черния дроб. Има успокояващо действие и подпомага лечението от Алцхаймер. Можем да си го набавим чрез консумация на жълтък, сърце, черен дроб, пшеничен зародиш, зелени листни растения и чрез ниски дози лецитин. Термичната обработка на съдържащите го продукти го елеминира от тях, както и приема на алкохол, естрогени и сулфамидни лекарства.
  10. Инозитол - водоразтворим емулгатор на мазнини. Заедно с холина се превръща в лецитин. Метаболизира мазнините и алкохола. Играе роля за съхранение на мозъчните клетки. Има успокояващо действие, влияе благоприятно върху растежа на косата и предпазва от косопад. Източниците му са бирената мая, черен дроб, зрял фасул, говежди дроб и сърце. пъпеш, грейпфрут, стафиди, пшеничен зародиш, фъстъци, зеле и нерафинирана меласа.
  11. Витамин Н - биотин, коензим R, водоразтворим витамин от В комплекса, съдържа сяра. Помага нормалния обмен на мазнини и белтъци, съществен фактор при синтеза на витамин С. Предпазва от косопад, облекчава мускулни болки, потиска проявите на екземи и дерматит. Можем да си го набавим с консумация на говеждо месо, бирена мая, мляко, бъбреци, неолющен ориз, соево брашно.

Витамин С - аскорбинова киселина. Играе основна роля в производството на колаген, който е съществен в процеса на растеж и възстановяване на тъканните клетки в тялото, венците, костите, зъбите, кръвоносните съдове. За пушачи или хора в напредната възраст дневния прием на витамина трябва да се завиши. Той също е от групата водоразтворими. Оказва общоуспокояващ ефект върху имнунната система, спомага бързото зарастване на рани и облекчава следоперативния период. Спомага за предпазване от редица вирусни и бактериални инфекции. Удължава живота чрез поддържане на целостта на белтъчните клетки. Редуцира ефектите на редица алергени. Основни източници са цитрусовите и горските червени плодове /ягоди, малини, боровинки/, шипки, домати, карфиол, картофи, чушки, зелени листни зеленчуци. Завишения прием на витамин С оказва влияние върху редица изследвания, затова е редно да съобщите в лабораторията този факт. При диабетици пък трябва да е съпроводен с прием на магнезий, за да се предотврати образуване на камъни в бъбреците.

Витамин D - калциферол, виостерол, ергостерол, "слънчев" витамин. Това е мастноразтворим витамин, който можем да си набавим чрез директно излагане на слънце, или чрез някои видове храни. Обуславя здравината на костите и зъбите, допринася за правилната асимилация на калций и фосфор. Недостигът му може да причини рахит в ранна детска възраст, а с напредване на върастта до остеомалация /размекване на костната тъкан/, сенилна /старческа/ остеопороза, тежки форми на загниване на зъбите. Можем да си го набавим от рибеното масло, сьомга, сардина, херинга, риба тон, мляко и млечни продукти.

Витамин Е - токоферол, мастнорзтворим витамин, акумулира се в черния дроб, масните тъкани, сърце, мускули, тестиси, яйчници, надбъбречна и хипофизна жлеза. Този витамин се натрупва за сравнително кратко време в организма, усилва активността на витамин А, забавя стареенето на клетките, доставя кислород на тялото, предотвратява появата на съсиреци, облекчава схващанията на крайниците, намалява риска от исхимична болест на сърцето. Набавяме си го чрез консумация на пшеничен зародиш, соя, растителни масла, ядки, брюкселко зеле, спанак, листни зеленчуци, пшеница, зърнени храни и яйца.

Витамин F - разтворим витамин, състоящ се от ненаситени мастни киселини - линелеова, линоленова и арахидонова, всички получавани от храната. Ако в организма има достатъчно количество линолеова киселина, останалите две се синтезират. Ако се храните предимно с въглехидрати, имате нужда от увеличен прием на тези вещества. Подпомага отслабването чрез изгарянето на наситените мастни киселини, използва се в борба срещу рака на гърдата, поддържа доброто състояние на кожа и коса. Основни източници са масла- слънчогледово, ленено, фъстъчено, шафраново, слънчогледови семки, фъстъци, бадеми, авокадо. Най-добре се усвоява при комбиниран прием с витамин Е.

Витамин К - менадион, мастноразтворим витами, известни са три разновидности - К1 и К2 от естествени източници и К3, който е синтетичен. Основен витамин за производството на кръвосъсирващия химикал протромбин. Естествените му източници са листни зеленчуци, кисело мляко, шафраново, соево и рибено масло. Изцялото отговорен за кръвосъсирващите процеси, предотвратява кръвоизливите.

Витамин Р - водоразтворим витамин, познат под няколко наименования - С комплекс, рутин, хесперидин, цитрусови флавоноиди. Комплексът е изграден от цитрин, рутин, хеспердин, флавони и флавонали. Подпомага за изграждането на устойчивост при вирусни заболявания, подпомага усвояването на витамин С. Съдържа се в бялата обвивка на цитрусовите плодове, както и в шипки, къпини, череши, елда, вишни, кайсии. Никотинът и термичната обработка на съдържащите го продукти са най-големите му врагове.

Витамин Т - недобре изследван, играе роля при профилактика на анемия и хемофилия. Основните му източници са сусамено семе и жълтък.

Витамин U - съдържа се в зелето, играе роля при лечение на язва.

източник : www.zdravoslovno.com

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър

Интересно, нали? Споделете тази публикация с вашите приятели във Фейсбук и Вайбър