С новите данни специалистите могат да надникнат под гъстата атмосфера до геоложки черти като хълмове, плата, равнини. Това ще помогне за изучаване на минералите, които изграждат планетата.
"Венера е третата най-ярка точка на небето, но до неотдавна нямахме много информация как изглежда повърхността й заради плътната атмосфера - каза астрофизикът Брайън Уд от американската Изследователска лаборатория на флота. - Сега най-после виждаме повърхността за първи път във видими дължини на вълната от космоса."
Макар и сравнително близо до Земята, Венера е трудна за изучаване. Тя има сходен размер, маса, структура и състав с нашата планета, но е изключително враждебна за живот. Суха е, с повърхностни температури средно 471 градуса Целзий. Облаците са плътни и токсични и от тях вали киселинен дъжд.
До Венера са изпращани спускаеми апарати, но те се стопяват. А заради плътните облаци наблюденията са много сложни.
Затова инструментът WISPR на "Паркър" изненада специалистите. Той е заснел миналата година кадри на нощната страна, на които сякаш се вижда повърхностен релеф през облаците. Засякъл е и температурни вариации.
"Толкова е горещо, че скалистата повърхност видимо свети, като желязо, извадено от пещ", обяснява Уд.
Задачата на сондата "Паркър" е да изследва Слънцето. Наблюденията на Венера са почти случайни. "Паркър" използва планетата, за да се отблъсква от нея и да прави маневри. Досега е направила пет от общо седем в графика й, като само две от тях са били подходящи за наблюдения на нощната страна.
