"Определихме 83 лекарствени препарата, които пречат на сливането на белодробните клетки с протеините в обвивката на коронавируса. Най-ефективен от тях се оказа никлозамид, който пречи на вируса за взаимодейства с мембранните белтъци клас TMEM16. Резултатите от тези експерименти говорят в полза на това, че лекарството може да се използва и като терапия при Covid-19", пишат учените.
Авторите на изследването са група медици от Великобритания и Италия под ръководството на Мауро Джаки от университета в Триест. Те са се опитали да установят защо заразата със SARS-CoV-2 води до образуване на голям брой синцитиум в белодробната тъкан. Така учените наричат големи клетки с множество ядра, които възникват в резултат на сливане на много клетки и частично разтваряне на белтъците им. Такива клетки често се образуват в организмите на носителите на SARS-CoV-2, ХИВ и вируса на заушка и тяхната поява обикновено ускорява развитието на болестта и често е знак за възникване на сериозни усложнения.
Проф. Джаки и колегите му потърсили причините за поява на синцитиум в белодробната тъкан на 40 пациенти на клиника в Триест, починали от инфекцията в периода март-май миналата година. Учените установили, че белодробните клетки се сливали в резултат на взаимодействието на S-протеина на коронавируса и мембранните протеини TMEM16.
След това експертите идентифицирали 83 лекарства с потенциал да пречат на сливането на здрави със заразени белодробни клетки и най-ефективен сред тях се оказал никлозамид. Лекарството е създадено още в средата на миналия век за борба с плоски червеи и се прилага широко в много развити страни.
Още в началото на миналата година този препарат бе разглеждан като едно от перспективните средства за борба със SARS-CoV-2. Опитите на британските и италиански учени потвърждават тази хипотеза.