Статия за изследването е публикувана в сп. "Протоколи на Американската академия на науките".
От няколко години се възобнови дебатът какво представлява процесът на стареене при хората и многоклетъчните животни. Някои от тях приемат, че този процес не е случаен, а се контролира от "програмата за смърт" - взаимосвързан набор от гени.
Други учени смятат, че стареенето има напълно случаен характер и е резултат на натрупването на мутации и случайни сривове в клетките. Както показват новите експерименти на учени от университета в Рочестър, прочистването на тялото от поредица от увредени клетки с помощта на генна терапия значително удължава живота им.
Според двете теории такива случайни или програмирани промени във функционирането на организма на застаряващите животни и хора водят до увеличаване на възпалителните процеси и образуването на хронични огнища на възпаление. Появата им причинява постоянен клетъчен стрес и води до масивна клетъчна смърт в различни органи на тялото, което води до техния постепенен отказ.
Дейвид Фурман и колегите му от института "Бак" за изучаване на стареенето откриват, че хроничните вирусни инфекции могат да бъдат включени в този процес, като изучават как се е променило здравословното състояние на около 100 американци, лекувани от ХИВ или хепатит С.
Учените проследяват как работи имунитета им преди и след лечението и сравняват с имунните клетки на голям брой здрави възрастни хора, участвали в проекта "1000 имуноми", една от дългосрочните инициативи за изследване на биологията на стареенето.
Резултатите показват, че хроничните инфекции и стареенето причиняват сходни нарушения във функционирането на Т-клетките и други органи на имунната система, участващи в развитието на възпалението. По-специално, те намаляват чувствителността си към молекули, които потискат възпалителните процеси, повишават активността на онези генни вериги, които са отговорни за производството на сигнали, стимулиращи дейността на имунната система, а също така намаляват броя на така наречените "наивни" Т-клетки, които са от решаващо значение за борба с нови инфекции.
Много от тези промени във функционирането на имунната система не изчезват дори една година след като носителите на хепатит С са били лекувани и напълно са се изчистили от вируса. Според специалистите това предполага, че много други хронични вирусни инфекции, могат да служат като един от основните движещи фактори на целия процес на стареене.
