Авторите на настоящото изследване са си поставили за цел да разберат дали хората по света имат еднакво възприятие на миризмите и дали харесват едни и същи аромати.
"Традиционно миризмите са смятани за културен феномен, но ние успяхме да покажем, че те нямат нищо общо с него", обяснява Артин Аршамян от изследователския екип.
Оказва се, че от молекулярната структура на веществото зависи дали организмът смята дадена миризма за приятна. Изследователите са открили, че определени миризми се харесват повече от други, независимо от културната принадлежност на участниците.
"Културите по света оценяват различните миризми по сходен начин, независимо откъде идват, но предпочитанията за миризми имат личен, макар и не културен компонент, казва Аршамян.
За да докажат това, изследователите са избрали девет общности с различен начин на животи - четири групи от ловци-събирачи и пет групи, занимаващи се с различни форми на земеделие и риболов. Някои от тези групи почти не са имали контакт със западни хранителни продукти или предмети за бита.
В експеримента са участвали общо 235 души, които е трябвало да оценят миризмите по скала от приятни до неприятни. Резултатите показват различия между индивидите във всяка група, но глобално съответствие по отношение на това кои миризми са приятни и неприятни.
Изследователите отбелязват, че различията се обясняват до голяма степен с молекулярната структура на веществото (41 процента) и с личните предпочитания (54 процента).
Миризмите, които участниците е трябвало да оценят, включват ванилия, посочена като най-приятна. Следва етил бутират, който има аромат на праскови. Миризмата, която повечето участници смятат за най-малко приятна, е изовалерианова киселина, която може да се открие в много храни, като сирене, соево мляко и ябълков сок, но също и в потта на краката.
Според учените възможната причина, поради която хората смятат някои миризми за по-приятни от други, независимо от културата, е, че тези аромати са увеличавали шансовете за оцеляване по време на човешката еволюция.
