Откритието, публикувано в списанието Geophysical Research Letters, е на изследователи, които са проучили 32 свързани мрежи от потоци и езера в Северна Швеция, като са измерили колко въглерод се отделя в атмосферата и колко продължава надолу по течението. Те са установили, че мрежите с 10 пъти по-голяма площ на езерата имат почти двойно по-големи емисии на въглерод.
Резултатите подчертават част от въглеродния цикъл, която може би е била пренебрегната от учените. Вместо да разглеждат езерата и потоците като отделни елементи на ландшафта, Фредрик Алриксон от шведския Университет в Умео и колегите му смятат, че те трябва да се разглеждат заедно като свързани мрежи.
Потоците и реките постоянно поглъщат въглерод от околната суша и го пренасят надолу по течението към по-големи реки и в крайна сметка към океана. Част от него обаче се превръща в газове, включително въглероден диоксид, и се отделя от водата в атмосферата.
Колко въглерод поема всеки от тези пътища зависи отчасти от това колко дълго водата престоява във водната мрежа. Бързотечащ поток може да пренесе въглерода надолу по течението сравнително бързо, докато едно езеро може значително да забави пътуването, като дава повече време на химичните и биологичните процеси да въздействат върху въглерода.
Изследователите наричат времето, през което водата остава в мрежата от потоци и езера, „време на престой в мрежата“. В шведските мрежи, които те са изследвали, то варира значително – от едва 42 минути до цели 29 години, като в езерата е почти цялото това време на престой.
За да проучи какво означава това за въглеродния цикъл, екипът многократно е вземал проби от мрежите през четири различни периода: пролетното топене на снеговете, началото на лятото, края на лятото при нисък дебит и есента при висок дебит. Те са измерили емисиите на въглероден диоксид в над 360 участъка от потоци и от 42 езера, като същевременно са оценили колко разтворен въглерод се пренася надолу по течението.
Тенденцията е, че мрежите с 10 пъти по-голяма водна повърхност имат приблизително 35 пъти по-дълго време на престой и 1,8 пъти по-високи емисии на въглерод спрямо пренасянето на въглерод надолу по течението.
Едно вероятно обяснение е, че задържането на въглерода във водата за по-дълго време дава на микробите повече възможности да разградят разтворения органичен въглерод. Този процес в крайна сметка може да доведе до образуването на въглероден диоксид, който след това може да се отдели от водата в атмосферата.
Изследователите обаче предупреждават, че не са измервали директно всички процеси, отговорни за тази тенденция.
