Констатациите са публикувани в списание “Нейчър”.
От 10 196 анализирани вида влечуги, 21 процента са класифицирани като "застрашени", "критично застрашени" или "уязвими", включително емблематичните за Южна и Югоизточна Азия качулати змии.
„Този труд е много сериозно постижение, като добавя към нашите познания още информация къде са застрашените видове и къде трябва да работим, за да ги защитим“, каза екологът от университета "Дюк" Стюарт Пим, който не е участвал в проучването.
Подобни оценки бяха направени на бозайници, птици и земноводни, давайки насоки на властите за това как да се очертаят границите на националните паркове и да се разпределят екологичните фондове.
Работата върху изследването на влечугите, в което са участвали са почти 1000 учени и 52-ма съавтори, започва през 2005 г. Реализацията на проекта се забавя заради предизвикателства при финансирането, разказва съавторът Брус Йънг, който е зоолог в научната организация с нестопанска цел “НейчърСърв”.
“Вниманието е фокусирано много повече върху по-космати, пернати видове гръбначни животни с цел опазването им“, обяснява той. Йънг подчертава, че влечугите също са очарователни и от съществено значение за екосистемите.
Галапагоската морска игуана, единственият гущер в света, адаптирал се към морския живот, е класифицирана като „уязвим“ вид, каза съавторът Блеър Хеджис, който е биолог. На този вид влечуги са били необходими пет милиона години, за да се адаптира към търсенето на храна в морето, каза той. Специалистът се опасява „колко еволюционна история може да бъде загубена, ако този единствен вид изчезне".
Шест от видовете морски костенурки в света са застрашени. Седмият вероятно също е в беда, но учените нямат данни, за да направят класификация.
В световен мащаб най-голямата заплаха за влечугите е унищожаването на местообитанията им. Ловът, инвазивните видове и климатичните промени също създават рискове, каза съавторът Нийл Кокс, мениджър в отдела за оценка на биоразнообразието на Международния съюз за опазване на природата.
Влечугите, които живеят в горски райони е по-вероятно да бъдат застрашени от изчезване, отколкото обитателите на пустинята. Това в известна степен се дължи на факта, че горите са обект пред по-голямо унищожение от хората, установи проучването.
