Изследователите от университета на щата Кънектикът са категорични, че родителите трябва да говорят на малките си деца, за да помогнат за правилното им мозъчно развитие.
"Установихме, че комуникацията от най-ранното детство, независимо дали със знаци или чрез говор, подпомага за развитието на когнитивни умения", казва Корина Гудуин, психолингвист в учебното заведение.
Глухи деца, родени от чуващи родители, често имат забавяне в развитието. Изследванията свързват тези проблеми с неадекватното използване на говор в началото на живота им. Това е причината, поради която педиатри често настояват на нечуващи бебета да бъдат имплантирани хирургически слухови технологии. Този подход предполага, че звукът е равен на езика. Това се отнася само за глухи деца, отгледани в семейства, в които се използва говорим език. Почти никой не изучава когнитивното развитие на глухи деца от семейства, в които се използва жестомимичен език.
Учените от университета в Кънектикът обаче правят точно това. Те изследват 123 деца на възраст между три и седем години, като 46 от тях чуват, а останалите 77 са глухи или имат увреждания на слуха.
От децата с проблеми 26 са изложени на жестомимичен език веднага след раждането си, а останалите - в доста по-късна възраст, като при част от тях комуникацията е била със знаци, а при другите - с думи.
Родителите са помолени да анализират поведението на децата. Резултатите не показват разлика между подрастващите, при които е използван жестомимичен или говорен език. Децата, при които това е започнало по-късно, са склонни да имат повече проблеми.
"Показахме, че забавянето в развитието, наблюдавано и при предишни проучвания, не е свързано с глухотата, а с липсата на ранен достъп до комуникация", казва Мари Копола, психолог в университета на Кънектикът и съавтор на изследването.
Данните от проучването са публикувани в изданието "Чайлд дивелъпмънт".
