Археологически разкрития в Провадия променят историята на Европа

При проучванията в Провадия е намерена малка керамична маска, която е уникална по рода си. Образът е смес между антропо и зооморфни черти, без уста, свързана с мъжкото начало, посочи Николов. Двете дупчици в горната част подсказват, че е висяла на стена, или е била капак на керамичен съд, който се е вдигал и спускал.

Заради пандемията тази година работата по проучването на обекта е започнала по-късно, но има възможност да продължи до края на октомври. Това е 16-ят сезон, в който се работи по солницата. Тази година акцент е укрепителните системи, както и селищната част. Археолозите работят активно по проучването на две къщи, едната от които е била двуетажна, поне 400 квадратни метра.

Провадия е селище с над 25-вековна история. Най-ранните открити следи от човешка дейност в района са датирани от V век пр.н.е., когато тези земи са били обитавани от траки. Материално наследство от тяхната култура са запазените около 30 скални гробници разположени в местността „Табиите“.

Приета е тезата, че днешният град е наследник на възникналата през V век крепост на Византия, която била част от изградената фортификационна система срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците я наричали „Проватон“. Има различни предположения за произхода на това име: едното го свързва с проход или теснина, докато другата версия е обвързана с превода от старогръцки език на наименованието „Проват“, което означава „овца“. Вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

Заселилите се тук славяни нарекли крепостта „Овеч“ – буквалният превод на византийското наименование. Дошлите по-късно Аспарухови прабългари също възприели това име, което останало и през следващите средни векове. Вече в пределите на българската държава укреплението бързо се разраства в селище и дори става военно-административен център. За това способствало стратегическото му разположение – близостта до Плиска, Преслав и Варна, при евентуално превземане на Варна, Овеч бил основната преграда по-пътя към Плиска и Преслав.

По време на Второ българско царство градът е бил процъфтяващ занаятчийско-търговски център, тук идвали търговци от Дубровник, Армения и други далечни краища.