5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (1 Vote)

marius204-290x121Пиесата на Аристофан с премиера в Сатирата утре вечер

постановка – Мариус Куркински
сценография и костюми – Петя Стойкова
музика – Мартин Каров

участват: Александра Василева, Стефка Янорова, Милена Аврамова, Десислава Пашова, Йорданка Стефанова, Илка Зафирова, Петко Каменов, Благовест Благоев, Мартин Каров, Константин Икономов, Ивайло Ненов

Куркински за спектакъла:

"Винаги съм съобразявал поставянето на една пиеса спрямо традицията на театъра, където ще я предложа.
Сатиричният театър трябва да представя Аристофан – прародителя на комедията. Онзи, който свързва опиянението на античните хора и богове с осмислянето на битието и историята. Аристофан създава театър толкова векове преди нас, че сегашният зрител се прекланя и замисля пред драстичната липса на фактора “време” в театъра и човека. Как е възможно една пиеса, писана толкова отдавна, да бъде толкова жива и актуална.marius161-290x194
Строгата политика в нея, бликащите човешки отношения, завършените характери, комичните ситуации и пълната адекватност към съвременния свят показват колко велик е авторът. Колко велик е театърът в своята мисия да пренася това слово през вековете.
Земните царства се сменят, но животът все не става по-благосклонен към човека. Създават се утопии, които винаги рухват от компромиси и престъпления. С усещането за края на времето да се върнем в началото на театъра. Сега, когато хората са в края на човешките си възможности, да се вгледаме в далечното минало, когато сме мечтали да станем хора, да създаваме добри светове.
Сега ние знаем, че театърът остава една последна крепост на живото изпълнителско изкуство и нека в него звучат идеи на големи автори като Аристофан. На тази мечта и професионална загриженост посвещавам предложението си да поставя “Жените в Народното събрание” в Сатиричния театър. И пак в опит и пределни усилия да откривам своя театър заедно с актьорската трупа."

marius001-290x166 marius158-290x194

АРИСТОФАН
(ок. 450 – ок. 385 г. пр. н. е.)
Точните дати на неговото раждане и смърт не са известни, а са установени приблизително по някои сведения в произведенията му и от други исторически източници. За живота на Аристофан, който е съвременник на продължилата с десетилетия Пелопонеска война, се знае малко. Баща му се е казвал Филип, а майка му Зенодора. Смята се, че Аристофан е имал двама сина – Филип и Арар, които също били комически поети. В някои документи се споменава и още един негов син - Никострат или Фелтер, също комедиограф, но до нас не са останали сведения кое от двете имена е истинското и е твърде вероятно Аристофан да е имал четири сина. Според някои изследователи Аристофан е роден в Егина или в Родос, има версии дори за Египет, въпреки че съществуват доказателства, че е бил пълноправен гражданин на Атина. Но независимо къде е роден, Аристофан е атинянин до мозъка на костите, което си личи и в темперамента, и в езика, и в заявените му граждански позиции.
Аристофан е написал 44 комедии, от които авторството на четири е спорно. До наши дни са останали единадесет комедии и множество фрагменти. Аристофан започва да твори съвсем млад, около двадесетгодишен. Първата му пиеса - „Пируващите”, която не е достигнала до наши дни, била поставена през 427 г. пр. н. е. и вероятно, заради младостта на автора била подписана от неговия приятел Калистат. От името на Калистат излизат и двете ранни комедии „Вавилонци” и „Ахарняни”. Следват „Конници”, „Облаци”, „Оси” и „Мир”, които характеризират първия период в творчеството му до 420 г. пр. н. е. като необуздана политическа сатира. Комедиите „Птиците”, „Лизистрата”, „Жените на празника Тесмофории” и „marius221-290x435Жабите” оформят втория период до 400 г. пр. н. е. като значително по-сдържан и умерен.
„Жените в Народното събрание” е написана 392 г. пр. н. е. и заедно с „Плутос” принадлежи към третия етап от творчеството на Аристофан. Според легендата последните си две комедии „Аелосикон” и „Кокал” той подарява на сина си Арар, за да помогне на кариерата му.

Една от най-характерните особености на гръцката демокрация е възгледът й върху държавата. Според него държавата е собственост на гражданите и оттук произтича пълната вяра в това, че тя, в случай на нужда, е длъжна да храни гражданите, да им плаща за изпълнението от тях на политическите им длъжности и да организира обществени развлечения. Държавата трябвало да прави всичко това или за сметка на държавното имущество, в което влизали и външните й владения и плащанията на съюзниците й, или за сметка на по-богатите граждани, когато парите в хазната не са достатъчни. В краен случай държавата прибягвала до конфискация на имотите на по-заможните граждани, и то под разни предлози. Държавата се грижела да се продават на гражданите хляб и хранителни продукти на цени, често по-ниски от пазарните; да се плаща на гражданите заплата за участието им в народните събрания и изпълнението на длъжностите съдия, член на Съвета или магистрат; да им се дават пари, за да си купуват билети за театъра и дори безплатно да изхранва гражданството в случай на глад. Всичко това обикновено се постигало чрез принуждаването на заможните граждани да финансират тези обществени нужди. Всички граждани са равни — ето принципът на демокрацията. Той се прилагал в държавната, социалната и културната област. Ако това равенство в действителност не съществувало, се взимали насилствено мерки стандартът на всички да се изравни, като за мерило се приемал средният, а понякога и най-нисшият гражданин. В областта на държавния живот всички граждани могли и били длъжни да служат на държавата като магистрати. За това и повечето магистратски длъжности се заемали не по избор, а по жребий.
Народното събрание и други масови дела били провеждани в подножието на Акропола, на равния и плосък хълм Пникс. В народното събрание можел да участва всеки пълнолетен гражданин и можел да говори по всички въпроси, включително и по такива, които не били включени в дневния ред. Всеки имал право на законодателна инициатива. Това създавало определен безпорядък, но същевременно било и начин да не се допуска предрешеност на обсъжданите въпроси и прикриване на неудобни за управляващите проблеми. Решенията в народното събрание се вземали чрез открито или тайно гласуване. Откритото гласуване се извършвало чрез вдигане на ръка, а тайното чрез пускане в урни на черни или бели камъчета, керамични фрагменти с надписи или тъмни зърна от бобови култури. От гласа на всеки един гражданин често зависела съдбата на най-видните атиняни, решавали се въпроси на живот и смърт. Този глас определял най-сложните политически казуси, засягащи Атина и съюзниците й, казуси, от които понякога зависело самото съществуване на държавата. Всяко едно решение на Народното събрание давало повод за критики и насмешки, дори за омраза и злоба, но всеки атински гражданин имал дял в общата отговорност за делата на държавата.
В този демократичен механизъм не участвали жените, метеките и, разбира се, робите.

Източник: Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов"

Добавете коментар

Защитен код
Обнови